СРАВНЕНИЕ НА ИНСТИТУТА ПО ЧЛ. 112 ОТ ЗЗД С ТОЗИ ПО ЧЛ. 171, АЛ. 2 ОТ ДОПК. СЪПОСТАВКА МЕЖДУ АБСОЛЮТНАТА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ ПО ЧЛ. 112 ОТ ЗЗД И Т. НАР. „ЛИЧЕН ФАЛИТ” – ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ
С разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), през 2005г. бе въведен 10-годишен давностен срок за погасяване на всички публични вземания. Съгласно посочената норма с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато:
- задължението е отсрочено или разсрочено;
- вземането е предявено в производство по несъстоятелност;
- е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение;
- изпълнението е спряно по искане на длъжника;
- е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.
Видно от цитираната разпоредба публичните задължения се погасяват с изтичането на 10 годишен срок независимо дали се дължат от физически лица или от търговци. Като това е първата важна отлика от давността по чл. 112 от ЗЗД, която се прилага само и единствено по отношение на вземания срещу физически лица.
Друга разлика е началният момент на давността, който в чл. 171, ал. 2 от ДОПК е 1 януари на годината следваща годината на падежа на публичното вземане. При давността по чл. 112 от ЗЗД началният момент е, когато вземането е станало изискуемо.
Изключенията, при които не се прилага абсолютната давност, видно от изложеното дотук, също се различават, като единственото съвпадение е когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Друго съществено различие е, че абсолютната давност по ДОПК се прилага само по отношение на публични вземания на държавата и общините, докато 10 годишният давностен срок по ЗЗД се прилага само по отношение на частни вземания независимо от това дали кредитора е частноправен или публичноправен субект.
Още по време на дискусията в Комисията по правни въпроси по приемане на първо четене на ЗД ЗЗД въвеждащ института на абсолютната давност се откроиха две тези относно съотнасянето му към внесените в 44 НС законопроекти относно т. нар. личен фалит – внесеният на 21.07.2017г. Законопроект за защита при свръхзадълженост на физически лица и внесеният на 29.10.2020г. Законопроект за защита на физическите лица при неплатежоспособност.
Едната теза изразена от г-н Емил Радев представител на РБ в ЕП е, че абсолютната давност по никакъв начин не изключва въвеждането на института на потребителската несъстоятелност на физически лица, какъвто има в много други държави от ЕС, в Съединените американски щати, и в Руската федерация.
Другата теза изразена от адвокат Валя Гигова от Висшия адвокатски съвет е, че абсолютната давност е алтернатива на потребителската несъстоятелност и двете няма как да бъдат съчетани. Абсолютната давност представлява определен краен срок за получаване на удовлетворение, а производството по несъстоятелност е ограничено от срок, при който ако няма имущество длъжникът се освобождава от дълга.
Следва да посочим предимствата и недостатъците на тези два подхода за решаване на проблема с т. нар. „вечен длъжник”.
- Предимства на абсолютната давност пред производството за несъстоятелност на физически лица. При абсолютната давност с изтичане на 10 години от момента на изискуемост на задължението правото на защита на вземането се погасява разбира се при спазване и съобразяване на съответните предпоставки и условия за това. При нея се следва обективен критерий какъвто е срока като бъдещо сигурно събитие. Погасителният ефект на давността не се влияе от поведението и кредитната история на длъжника. Процедурата с която се прогласява абсолютната давност е напълно идентична с тази на общата давност – чрез установителен иск или чрез възражение пред съд в хода на заповедното изпълнително производство. Видна е разликата от т. нар. потребителска несъстоятелност, при която много по-сложна процедура за установяване на неплатежоспособността или свръхзадлъжнялостта на потребителя физическо лице, който безспорно ще доведе до натоварване на съдилищата. Така например в Румъния, в момента, в който е била въведена потребителската несъстоятелност, още в първия месец са били образувани 30 хиляди дела. Ето защо за разлика от потребителската несъстоятелност тук не говорим по никакъв начин за натоварване на системата и за допълнителни разходи –от страна на държавата или от страните по правоотношението.
- Недостатъци на абсолютната давност в сравнение с института за несъстоятелност на физически лица. И така стигаме до основният, според критиците на абсолютната давност, недостатък на института, а именно че не се изследва въпроса за добросъветстността на длъжника за разлика от положението при потребителската несъстоятелност. При давността нямаме и ограничаване на възможността длъжника да участва в учредяването и в органите на търговски дружества и кооперации за разлика от потребителската несъстоятелност, където е предвидено и включване на длъжниците получили закрила в специален регистър.
Тук е мястото за кратък коментар на двата внесени, в мандата на 44 НС, законопроекти за защита от неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на физически лица. И двата законопроекта третират една и съща материя, но доколкото вторият от тях внесен на 29.10.2020г. е на практика усъвършенстван вариант на първоначално внесения през 2017г. ще се спрем накратко на него при сравнението с института на погасителната абсолютна давност по чл. 112 ЗЗД. Още в член 1 като основен предмет е посочена защитата на добросъвестните лица при неплатежоспособност. Тоест поставен е акцент върху добросъвестността като основна характеристика на физическото лице потърсило закрила по този ред. Добросъвестността е и един от основните принципи, върху който се гради производството по предоставяне на закрила съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 – той е поставен веднага след принципа за публичност. А в чл. 6 изрично е записано, че закрила се предоставя само на физическо лице, което е добросъвестно. Добросъвестността е определена по негативен път, като е посочено, кога едно лице е недобросъвестно в чл. 6, ал. 2 в 7 хипотези. Изрично е посочено, че съдът служебно следи за добросъвестността на длъжника поискал закрила по време на производството и ако установи недобросъвестност в хода на висящо такова го прекратява.
Законопроектът се прилага по отношение на всички физически лица, които се явяват местни лица по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ и подобно на абсолютната давност не се отнася за еднолични търговци. Важно е да отбележим, че този законопроект, както и чл. 112 от ЗЗД не се отнася само за потребителите, а за всички физически лица отговарящи на условията за предоставяне на закрила. Той не се прилага и по отношение на публичните държавни и общински вземания подобно на абсолютната давност.
За да е налице неплатежоспособност е предвидено физическото лице да не може да изпълни едно или повече свои изискуеми парични задължения на стойност най-малко пет минимални работни заплати. Защита ще получи и лице, което има задължения до 200 000 лева, но само ако предостави цялото си имущество и бъдещите доходи за пет години напред без да се включват тези, които са несеквестируеми. Закрила може да се получи от физическо лице и за задължения над 200 000, но само ако са налице кумулативно две предпоставки неплатежоспособността да е настъпила в резултат на непреодолима сила и интересите на кредиторите налагат това. Видно от изложеното подобно на давността и тук става въпрос за парични задължения. Основната разлика обаче е относно размера на вземанията, като за разлика от абсолютната давност, за да се предостави закрила е необходимо да са изпълнени съответните законови изисквания.
Подробно е разписана процедурата за иницииране на производство за поставяне под закрила, необходимите действия, които трябва да предприеме длъжника и правомощията на съда.
Една от фундаменталните разлики между производството за поставяне под закрила и абсолютната давност са последиците. Ако при давността се заличава правото на защита на вземането, то при производството за поставяне под закрила последиците са много по – радикални:
- С влизане на решението за поставяне под закрила се спират :
– висящите изпълнителни производства срещу длъжника с изключение на тези за издръжка, за вреди от непозволено увреждане, за финансови начети и за предаване на вещ;
– висящите искови производства срещу длъжника с изключение на тези включени в описа, които се прекратяват;
– висящите обезпечителни производства за налагане на мерки и обезпечения по предявен или бъдещ иск.
- Прекратява се начисляването на лихви и неустойки върху всички задължения, установени в рамките на производството и се прекъсва давността за вземанията на онези кредитори, които са включени в списъка с приети вземания в хода на производството.
- Всички задължения на длъжника стават изискуеми.
- Длъжникът, който е получил закрила няма право за срок от пет години от влизане на решението в сила да участва в учредяването на търговски дружества или да бъде съдружник, акционер или търговски представител в тях, както и да бъде управител или да участва в управителни, контролни или надзорни органи в търговски дружества или кооперации.
- При откриване на наследство длъжникът задължително го приема под опис.
- Всяко новопридобито имущество, ако е над секвестируемото служи за удовлетворение на кредиторите.
- След изтичането на пет години от влизане в сила на решението за поставяне под закрила всички необезпечени имуществени задължения на длъжника, които са възникнали преди този моменти и не са разсрочени или отсрочени се погасяват.
Видно от изложеното правните последици от решението за поставяне под защита в сравнение с тези на абсолютната давност по чл. 112 ЗЗД са много по-съществени и засягат в много по-голяма степен правната сфера както на длъжника, така и на кредитора.
В заключение може да се направи извода, че въвеждането на абсолютната погасителна давност е един доста по елегантен, бърз и по-малко противоречив начин за решаване на проблема с т. нар. вечен длъжник.