СТАНОВИЩЕ
по тълкувателно дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС
изготвено от проф. д-р Таня Йосифова
С Разпореждане от 10.03.2021 г. на Председателя на Върховния касационен съд на Република България е образувано тълкувателно дело № 1/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, за приемане на тълкувателно решение по въпрос:
„Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 СК?“
В тази връзка, представям на Вашето внимание становище по въпроса, поставен на разглеждане от ВКС.
Съгласно Разпореждането на Председателя на ВКС съществуват две виждания по поставения въпрос, застъпени в решения на българските съдилища.
На първо място, част от съдилищата приемат, че отказът от наследство не е отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 СК, тъй като не е изявление за отказ от конкретни права, а отказ от предоставена възможност за придобиване на такива, поради което не попадат в хипотезата на чл.130, ал.4 СК.
Второто виждане на съдилищата приема, че отказът от наследство, извършен от ненавършили пълнолетие лица, попада в приложното поле на чл.130, ал.4 СК, тъй като е едностранен формален писмен акт, с който се погасява правото на лицето да приеме наследството, т.е. по естеството си е отказ от право по смисъла на чл.130 ал.4 СК.
Аргументите в подкрепа на двете виждания са изложени по-долу.
В Определение № 180/30.10.2019 г. по ч. гр.д. №3644/2019 г. I г.о. ВКС, докладчик съдия Светлана Калинова се поставят два съществени въпроса от значение за точното прилагане на закона:
1.Допустимо ли е извършването на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник, и представлява ли такъв отказ, отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК;
2.Преценката за това дали отказът от наследство е в интерес на малолетния или непълнолетния наследник следва ли да се направи в производството по чл.130, ал.3 СК и обвързващо ли е определението на съда в това производство за районния съд по мястото на откриване на наследството, който по закон е компетентен да впише направения отказ.
Съставът на ВКС поддържа, че отказът от наследство не е отказ от конкретни права, а „отказ от предоставена от закона възможност за придобиване на такива“ и поради тази причина чл.130, ал.4 СК не се прилага в случая. Съставът счита, че не съществува пречка съдът по настоящия адрес на детето в рамките на производството по чл.130, ал.3 СК да извърши преценка дали отказът е в негов интерес, макар че отказът не представлявал действие на разпореждане с конкретно имущество. Съображенията за това са свързани с необходимостта съдът да съпостави стойността на активите на наследството, ако има такива, със стойността на задълженията на наследодателя, каквато преценка призованият към наследяване извършва лично, ако е пълнолетен и дееспособен, преди да вземе решение дали да приеме наследството, да го приеме по опис или да се откаже от него. Тъй като извършваната от съда по реда на чл. 130, ал. 3 СК преценка е с цел охраняване интересите на детето, няма пречка, според съдебния състав, разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК да бъде тълкувана разширително с оглед основната цел – охраняване интересите на ненавършилия пълнолетие, чрез независим правораздавателен орган.
В Определение № 160 от 5.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2612/2020 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Розинела Янчева не се споделя изразеното в определение № 180/30.10.2019 г. ч. гр. д. № 3644/2019 г. на ВКС, I г. о., а се приема, че отказът от наследство представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК и затова районният съд не може да уважи молба за вписване на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник. Аргументите са свързани със специалната закрила на недееспособните лица в действащото у нас законодателство. Като израз на тази закрила в чл. 130 СК законодателят е уредил защитата на имуществените интереси на децата при управление и разпореждане с имуществото им.
Формулирани са следните материалноправен и процесуалноправен въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК:
1. Допустимо ли е извършването на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник, и представлява ли такъв отказ, отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК.
2. Длъжен ли е съдът, съобразно чл. 533 ГПК, да прояви инициатива и служебно да събере или да укаже на страната да представи доказателства относно правата и задълженията в наследствената маса, в случай че се заявява вписване на отказ от наследство от името на дете.
Посочено е, че приемането на наследство от недееспособни лица е предмет на изрична уредба – чл. 61, ал. 2 ЗН, съгласно която те приемат наследството само по опис. От това следва логичният извод, че отказът от наследство не може да се счита оставен безконтролен и зависещ единствено от усмотрението и волята на законния представител на детето, респ. и на детето, когато то е непълнолетно. Тоест, отказът от наследство на недееспособните лица също би следвало да се счита изрично уреден в закона, конкретно – от разпоредбите на чл. 130 СК.
Като посочва константната съдебна практика по чл. 130, ал. 3 СК, в който се съдържа изчерпателно изброяване на действията, които се допускат с разрешение на районния съд (в този смисъл са и, напр.: определение № 302/11.06.2010 г. по ч. гр. д. № 310/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 615/26.10.2011 г. по ч. гр. д. № 584/2011 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 1168/15.12.2017 г. по гр. д. № 2623/2017 г. на ВКС, ІV г. о.), ВКС намира, че по отношение на отказа от наследство не намира приложение чл. 130, ал. 3 СК, а чл. 130, ал. 4 СК, съгласно която разпоредба дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения са нищожни. Отказът от наследство е едностранен еднократен формален писмен акт, с който се погасява правото на лицето да приеме наследството, т. е. по естеството си той е отказ от правото да се придобие наследството, оставено от съответния наследодател. Следователно отказът от наследство представлява отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 СК.
1.Анализ
Отговорът на поставения за решаване въпрос трябва да се търси с оглед защитата както на частноправния интерес (и в частност на ненавършилия пълнолетие), така и на интереса на третите лица-кредитори на наследника и на наследодателя, и на обществения интерес.
След откриване на наследството то не преминава автоматично към призованите за наследяване наследници, а е необходимо тяхното изрично волеизявление за приемане или извършването на конклудентни действия, които да водят до несъмнения извод за воля за приемане. Ако го приемат те ще придобият конкретните права и задължения, включени в наследството. Ако наследник се откаже от наследството той губи безвъзвратно възможността да приеме наследството като съвкупност. Отказът от наследство е едностранен акт, с който призованият към наследяване наследник, заявява, че няма да приеме наследството. Причините за това решение могат да бъдат най-различни и те не следва да са обект на преценка от страна на съда, който само удостоверява направения отказ.
По отношение на отказа на ненавършилите пълнолетие лица законодателят е предвидил систематична и последователна уредба, която е продиктувана от защитата на неговия интерес. Тази уредба е императивна и се съдържа в разпоредбите на чл.130, ал.3 и 4 на Семейния кодекс (СК), чл.52 от Закона за наследството, чл.61, ал.2 от Закона за наследството (ЗН).
Посоченото в чл.61, ал.2 ЗН разрешение, че ненавършилите пълнолетие лица приемат наследството винаги по опис, е създадено, за да защитава техния интерес. Предвид факта, че те не са (напълно) дееспособни и не могат сами да преценят дали да приемат или да се откажат от наследството законодателят е установил едно разрешение, което има защитни функции за интереса на ненавършилия пълнолетие. Законодателят е преценил, че в тези случаи е по-целесъобразно наследството винаги да се приеме по опис, вместо някой друг, пък бил той техен родител, настойник, попечител или съдия да преценява интереса на ненавършилия пълнолетие.
Това законодателно разрешение е продиктувано от особения характер на наследството като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, което има „алеаторен“ характер, защото към момента на придобиване няма пълна яснота за неговия състав и в бъдеще биха могли да се открият както нови права, така и задължения, принадлежащи на наследодателя, които не са били известни на наследника към момента на приемането или отказа. Ако в наследството преобладават активите отказалия се наследник пропуска да увеличи своето имущество, което очевидно не е в негов интерес. Ако наследството съдържа повече пасиви законът „пази“ наследника, който не е навършил пълнолетие, с нормата на чл.61, ал.2 ЗН. Именно с оглед на особения характер на наследството и на факта, че става дума за ненавършили пълнолетие лица, законодателят е установил отклонение от общия режим на приемане и отказ от наследство. По този начин се пресичат всякакви опити за злоупотреба, които могат да бъдат продиктувани и от личен интерес на друг наследник, който би бил призован към наследяване в случай на отказ. Така се гарантира и общественият интерес.
В ал.3 на чл.130 СК е предвидено, че извършването на действия на разпореждане с определени обекти (недвижими имоти, движими вещи чрез формална сделка, влогове, ценни книги), принадлежащи на детето, се допуска само с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето, а ал.4 на чл.130 СК обявява, наред с други правни действия, че отказът от права от ненавършили пълнолетие лица, е нищожен. Двете норми се съотнасят като обща към специална в частта за отказа от права, защото отказът от права е частен случай на разпоредително действие. Подобно съотношение наблюдаваме в чл.26 ЗЗД, касаещо нищожността на договорите поради противоречие с добрите нрави и обявяването за нищожна на сделка с неоткрито наследство, която е частен случай на противоречие с добрите нрави.
По своята правна същност отказът от право представлява последица от вече възникнало субективно право и е част от това субективно право и по-точно от правомощието „разпореждане“, съдържащо се в субективното право, защото като крайна последица се стига до загубване на правото. Отказът, следователно, може да бъде извършен от титуляря на вече възникнало право. В случая с отказа от наследство правото вече е възникнало в полза на призования към наследяване наследник и с отказа си от това право да приеме наследството на починалия, то се прекратява.
Ако допуснем, че ненавършилият пълнолетие може да прави отказ от наследство, това би означавало, че трябва да възприемем едно от двете разрешения – или че отказът е безконтролен, т.е. районния съд по местооткриване на наследството само го констатира и вписва, както е в общия случай, или, че съдът следва да прави преценка на целесъобразността на този отказ (като приложи чл.130, ал.3 СК), т.е. да прецени доколко е оправдано с оглед интереса на детето да го допусне. Ако приемем първата опция оставяме преценката на законния представител или на родителя (попечителя), а ако допуснем втората – на съда, които трябва да решават вместо ненавършилия пълнолетие. Смятам, че законодателят е целял да избегне точно този резултат, поради което ясно и недвусмислено е установил специалния режим, на който се подчинява приемането на наследството от ненавършилия пълнолетие, а именно – по опис. Този режим се отклонява от общия, но отклонението се налага предвид защитата интереса на самия ненавършил пълнолетие, на кредиторите на наследника и на наследството, както и на обществения интерес.
На следващо място, ако допуснем отказ от наследство на ненавършилия пълнолетие това би означавало, че кредиторите могат да го атакуват по реда на чл.56 ЗН, и в крайна сметка отказът би могъл да бъде отменен от съда.
Допълнителен аргумент за възприемане на тезата, че е налице специален режим по отношение на ненавършилите пълнолетие наследници, който не допуска отказ, а само приемане по опис, е обстоятелството, че в чл.61, ал.2 ЗН фигурира и държавата като субект, който приема винаги задължително по опис. Държавата не може да се откаже от наследството, защото е субсидиарен наследник и фактът, че е поставена наред с ненавършилия пълнолетие наследник, показва, че за тези субекти е предвиден специален правен режим, който се отклонява от общия и е обусловен от особеностите на субектите, за които се отнася.
2.Извод
Въз основа на изложеното следва да приемем, че отказът от наследство попада в приложното поле на чл.130, ал.4 СК и районният съд не може да уважи молба за вписване на отказ от наследство, направен от ненавършил пълнолетие наследник чрез неговия законен представител или родител, респ. с попечителско съдействие. Отговорът на поставения въпрос по т.д. №1/2021 г. ОСГК на ВКС следва да бъде в следния смисъл:
Не е допустимо ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство, тъй като той представлява отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 от Семейния кодекс, който, ако бъде направен, ще е нищожен.