Автори:
Проф. д-р Таня Йосифова
Адв. Христиан Митев
ВЪПРОСЪТ НА ТЪЛКУВАТЕЛНО ДЕЛО № 1/2023г.
• На 17.07.2023 г. беше образувано т. д. № 1/2023 г. за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия и Търговска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по следния въпрос (преформулиран):
• „Притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт?“.
КАКВО СЕ СЛУЧИ С ВТОРИЯ ВЪПРОС НА ТЪЛКУВАТЕЛНО ДЕЛО № 1/2023г.?
• Първоначално беше включен и втори въпрос, който впоследствие беше отклонен: 2. „Дали от правото на Европейския съюз, което има директен ефект и примат над националното (чл. 4, ал. 3 КРБ), или от международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, които са част от вътрешното право на страната с предимство пред противоречащите им норми от вътрешното законодателство (чл. 5, ал. 4 КРБ), произтича възможност националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо лице от нарушение на субективно право, признато от правото на Съюза, респ. от международните договори, и кои са критериите за определяне на обезщетението?“.
НОРМАТИВНА УРЕДБА
• КОНСТИТУЦИЯ
• Чл. 7 – отговорност на държавата за вреди, причинени от нейни органи и длъжности лица
ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ
• Чл. 45 – чл. 52 – Непозволено увреждане
• Чл. 45 – Генерален деликт
• Чл. 51 – Задължение за обезщетяване на всички вреди
• Чл. 52 – Обезщетяване на неимуществените вреди по справедливост
СПЕЦИАЛНИ ЗАКОНИ
• Закон за защита от дискриминация – чл. 71, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 2 и 3 в случаите на дискриминация, когато са нарушени правата на множество лица, синдикалните организации и техните поделения, както и юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност могат да предявят и самостоятелен иск пред районния съд за обезщетение за вреди;
• Закон за патентите – член 28, ал. 1, т. 3 – възможност за предявяване на иск от юридически лица за обезщетение на претърпени вреди и пропуснати ползи от нарушаване на патентни права – извежда се по тълкувателен път;
• Закон за авторското право и сродните му права – чл. 90 – чл. 95б – обезщетение за неимуществени вреди от нарушено авторско или сродно на него право или друго право по този закон дължимо на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване – важи и за юридически лица;
• Закон за промишления дизайн – чл. 57 – чл. 57г – обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди и пропуснати ползи при нарушаване на правата по този закон чрез предявяване на иск от юридически лица – извежда се по тълкувателен път.
ПОНЯТИЕ ЗА ВРЕДА
• Различни становища в правната доктрина за понятието „вреда“
• – При непозволеното увреждане вредата представлява негативна последица, а не самото нарушаване на права.
• – Вредите при непозволено увреждане са свързани с нарушение на права и с противоправни действия и резултати.
• – Вреда е всяка неблагоприятна последица на един деликт, това зло, което увреденият от деликта претърпява.
• Вредата е последицата от увреждането – чл.51 от ЗЗД: Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
ВИДОВЕ ВРЕДИ. РАЗГРАНИЧЕНИЕ.
• Имуществени вреди – разликата в имущественото състояние на увредения, такова каквото е сега и такова, каквото би било, ако не беше извършено непозволено увреждане.
• Неимуществени вреди – всички вреди, които не са парично оценими, те засягат личността на субекта, а не неговото имущество.
• Те са неосезаеми и невъзможни за измерване и изчисление и оттам трудни за определяне.
• При тях в случай, когато е налице нарушение на права, свързани с личността не се изисква установяване на конкретен интерес, който да бъде обезщетен, защото той се отнася за всички субекти, например правото на добро име.
• В засягането на права на личността, като неприкосновеност на личния живот, репутация, добро име и пр. се изразява обективният характер на неимуществените вреди. Затова пострадалото лице трябва единствено да докаже фактът на увреждане.
• Засягането на доброто име на търговското дружество ще доведе до накърняване на репутацията, до несигурност в планирането и вземането на решения, разцепление в управлението на дружеството, безпокойство и неудобство, причинени на членовете на управленския екип.
ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ. СЪСТАВНИ ЧАСТИ НА ВРЕДАТА.
ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА ПРАВНОЛЕГИТИМИРАНИ ДА ПРЕТЕНДИРАТ НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ
• Кои ЮЛ могат да бъдат ищци по иск с правно основание чл.45 ЗЗД ?
• 1. Стопански юридически лица – търговски дружества, кооперации и т.н.
• 2. Юридически лица с нестопанска цел – фондации, сдружения и пр.
• Материалноправната легитимация на юридическите лица да получат обезщетение за неимуществени вреди намира основание и в липсата на друга правна възможност за установяване на увреждането.
• Специален иск за установяване на факт законът не е предвидил, затова иска е недопустим – чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК.
ЗАСЯГАНЕ НА ПРАВАТА В СВЕТЛИНАТА НА МЧП
• В МЧП се обособяват две групи права, свързани с неимуществената сфера на субектите
• Права на лична неприкосновеност и права на личността. Възниква въпросът дали ЮЛ може да бъде титуляр на тези две групи права?
• Засягането на правно защитен обект на право на ЮЛ може да има външен израз по отношение на трети лица (например последователни, фенове, поддръжници и др.), така и вътрешен (в рамките на органите на ЮЛ), които също ще търпят неблагоприятни последици от непозволеното увреждане (например притеснения, безпокойство и затруднения при планирането).
ПОДХОДИ НА ЕСПЧ И НА СЕС ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРЕТЪРПЕНИ НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ ОТ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА
• От анализа на практиката на ЕСПЧ и СЕС могат да се откроят три подхода при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от юридическите лица.
• При първия обезщетението се определя по преценка на съда без да се посочват конкретни критерии. Подобен подход създава несигурност и неяснота в правните очаквания на увредените лица.
• При вторият подход се приема, че обезщетението се изразява в отмяна на неправомерния акт или установяване от съда, че е налице неправомерно поведение.
ПОДХОДИ НА ЕСПЧ И НА СЕС ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРЕТЪРПЕНИ НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ ОТ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА
• При третия подход определянето на обезщетението за неимуществени вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз от незаконосъобразни актове или действия/бездействия на държавата е да се изброяват примерни критерии, като преценката всякога да бъде оставена на решаващия съд при съобразяване на всички релевантни по делото факти и обстоятелства.
Такива примерни критерии могат да бъдат:
– тежестта на констатираното нарушение и неговата продължителност;
– поведението на държавния орган;
– ефектът пред трети лица, който е породил незаконосъобразния акт или противоправното действие/бездействие на държавата;
– степента на накърняване на фирмена репутация;
– несигурността при планиране;
– нарушението в управлението на дружеството;
– безпокойството и неудобството, причинено на членовете на ръководството на фирмата.
СЪДЕБНА ПРАКТИКА
• Определение № 400/26.11.2013 г. на ВКС, ІІ г. о. по ч. гр. д. № 6155/2013 г., по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, в което за първи път е налице обрат в съдебната практика, като така се отваря пътя за развитие на правото, довело до последвалите решения на ВКС:
• -Решение № 274/18 от 18.03.2019г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 5120/2017г.;
• -Решение № 206 от 26.03.2019г. на ВКС, ІІІ г. о. по гр. д. № 4762/29017г.;
• -Решение № 29 от 10.03.2020 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 1690/32019г.;
• -Решение № 35 от 12.08.2022 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 3901/2018 г. и др.
СЪДЕБНА ПРАКТИКА ЕСПЧ
В своята практика Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), създаден, за да осигури спазване на задълженията по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС, Конвенцията), поети от подписалите я държави, признава на юридическите лица право на обезщетение за неимуществени вреди:
• право на вреди от неосигуряване на справедлив съдебен процес в разумен срок (чл. 6 ЕКЗПЧОС);
• право на свобода за изповядване на религията (чл. 9 ЕКЗПЧОС);
• право на осигуряване на ефикасни правни средства за защита пред съответните национални власти (чл. 13 ЕКЗПЧОС);
• право на свобода на събранията и сдружаването (чл. 11 ЕКЗПЧОС);
• право на защита от дискриминация (чл. 14 ЕКЗПЧОС).
НОРМАТИВНИ ОСНОВАНИЯ ЕКЗПЧОС
В своята практика ЕСПЧ признава на юридическите лица право на обезщетение за неимуществени вреди:
• право на вреди от неосигуряване на справедлив съдебен процес в разумен срок (чл. 6 ЕКЗПЧОС);
• право на свобода за изповядване на религията (чл. 9 ЕКЗПЧОС);
• право на осигуряване на ефикасни правни средства за защита пред съответните национални власти (чл. 13 ЕКЗПЧОС);
• право на свобода на събранията и сдружаването (чл. 11 ЕКЗПЧОС);
• право на защита от дискриминация (чл. 14 ЕКЗПЧОС).
АКЦЕНТИ ОТ ПРАКТИКАТА НА ЕСПЧ
• ЕСПЧ е приел, че парично обезщетение на неимуществени вреди следва да се присъжда в полза на юридическите лица, за да бъдат ефективно гарантирани правата им по Конвенцията.
• ЕСПЧ приема, че следва да се държи сметка за репутацията на юридическото лице, несигурността при взимането на решения, разрива в управлението и макар и в намалена степен следва да се обърне внимание и на причинените на членовете на управителните органи тревоги и безпокойство.
• ЕСПЧ в своята практика възприема принципа на съизмеримост на неимуществените вреди на правно-организационната форма с неимуществените вреди на нейните представители.
• С оглед на това разбиране, за да бъде проведен успешно искът за обезщетение за неимуществените вреди, следва в процеса по доказване настъпването на неблагоприятните последици от увреждането да бъде установено, не само за представляващите, но и за останалите членове на юридическото лице или да се установи твърдяното уронване на престижа му, чрез доказване на факти, които по безспорен начин да водят до извод за пострадалия авторитет на съответното юридическо лице.
СТОПАНСКИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА – ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА. ПРАКТИКА НА СЕС
• В т. 59 от Решение от 04.03.2014г. по делото „Микроинтелект“ ООД срещу България (Номер на жалба: 34129/03) СЕС, Четвърто отделение, постановява, че „не е изключвал възможността на търговско дружество да се присъди обезщетение за неимуществени вреди на основания, които в по-голяма или по-малка степен са „обективни“ или „субективни“.
• Сред тях следва да са репутацията на компанията, несигурността в планирането и вземането на решения, разцеплението в управлението на дружеството и на последно място, макар и в по-малка степен, безпокойството и неудобството, причинено на членовете на управленския екип.“
СТОПАНСКИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА – ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА. ПРАКТИКА НА СЕС
• В решението си по дело Т-88/09 от 8.11.2011 по казуса Idromacchine Srl v. E. C. СЕС по ясен и категоричен начин се произнася в подкрепа на правото на юридическите лица да получават обезщетение за неимуществени вреди.
• В посочения казус италианското корабостроително дружество Idromacchine Srl осъжда Европейската комисия да му заплати обезщетение в размер на 20 000 (двадесет хиляди) евро за претърпените от дружеството неимуществени вреди плюс съответните компенсаторни и мораторни лихви.
• Неимуществените вреди на Idromacchine Srl се изразяват в публикуването в Официалния вестник на Европейския съюз на подвеждаща информация, засягаща по-специално доброто име и реномето на Idromacchine Srl.
• Съдът на Европейския съюз е на мнение, че едно такова неблагоприятно представяне на Idromacchine Srl като предприятие, което не може да предостави услуги, съответстващи на действащите стандарти, и така да изпълни договорните си задължения, засяга отрицателно доброто му име и реномето му, които сами по себе си имат търговска стойност, което Европейската комисията впрочем не оспорва в писмените си изявления.
СТОПАНСКИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА – ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА. ПРАКТИКА НА СРС ОТНОСНО НАКЪРНЯВАНЕТО НА ДОБРОТО ИМЕ
• Решение № 195371/ 17.08.2017 г. по гр.д. № 8206/ 2016 г. на Софийски районен съд, с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от деликт в полза на юридическо лице. В този съдебен акт решаващият състав стига до извода, че доброто име и търговската репутация не представляват абстракция, а са особено съществени за развитието на бизнеса и за конкурентното предимство на всяко едно юридическо лице в съвременния свят. Отрицателните резултати от засягането на търговската репутация са с комплексен характер, като се отразяват на клиентела, оборот, партньори и други.
• Накърняването на доброто име може да доведе до имуществени загуби, но те са по-скоро странични последици от засягането на интересите на юридическото лице. Често вредите произхождат от нарушаване на имиджа, който отличава юридическото лице от останалите субекти. Имиджът представлява образ, представа, които са създадени в обществото или определена социална среда. Той може да бъде накърнен по различен начин например дружество да бъде обвинявано, че заблуждава и мами своите клиенти или че е замесено в политически скандали, като в двата случая интензивността на засягането и настъпилите в резултат на това вреди ще бъде различна.
СТОПАНСКИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА – ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА. ПРАКТИКА НА ЕСПЧ
• С решението от 6.04.2000г. на ЕСПЧ по казуса Comingersoll S.A. v. Portugal дружеството Comingersoll S.A. осъжда правителството на Португалия да заплати обезщетение в размер на 1.5 млн. ескудос за нарушение на чл. 6, §1 от Конвенцията, който урежда правото на справедлив съдебен процес за всяко лице, без значение дали е физическо или юридическо.
• В т. 35 от решението на ЕСПЧ се посочва, че „претенциите за неимуществени вреди, претърпени от такива фирми, могат да включват искания, които са в по-голяма или по-малка степен „обективни“ или „субективни“.
• Съдът в т. 29 е възприел, че се дължи обезщетение за причинени от нарушението неимуществени вреди изразяващи се в накърнена фирмена репутация, несигурност при планиране, нарушение в управлението на фирмата, безпокойството и неудобството, причинено на членовете на ръководството на фирмата.
НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ ПРИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА
• Претенциите за неимуществени вреди, могат да включват и засягането на други нематериални активи, като например работна среда, мотивация на служителите, управление на организацията и други.
• Става въпрос за такова засягане на процесите в едно юридическо лице, които го възпрепятстват да функционира в рамките на стандартното, както това е било преди увреждането.
• Юридическите лица получават средно с 42% по-високо обезщетение за неимуществени вреди спрямо физическите лица при равни други условия, което е именно поради факта, че юридическите лица обикновено включват няколко физически лица като крайно засегнати носители на права.
ФОРМИ НА УВРЕЖДАНЕ ПРИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА
• Увреждането на юридическото лице може да се изрази в отказ от отпускане на заеми или на застраховка за трудова злополука, служителите му могат да напуснат, в резултат на което да се намали нивото на експертност сред персонала на юридическото лице.
• Друга форма на увреждане може да бъде лишаването на юридическото лице от участие в конкурси и от награди, например „работодател на годината“. В тези случаи липсва пряка имуществена изгода.
АРБИТРАЖНА ПРАКТИКА И НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ НА ИНВЕСТИТОР
• Отношенията инвеститор – държава, основаващи се на Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави (ICSID) и на сключваните между държавите двустранни инвестиционни договори (Bilateral I. Treaties).
• Арбитражният съд, конституиран в рамките на ICSID, постановява, че макар инвестиционните договори да имат за цел да защитават предимно имуществото и икономическите интереси, те сами по себе си не изключват възможността при изключителни обстоятелства страна по спора да търси обезщетение за неимуществени вреди.
• Арбитражният съд приема, че трудностите при оценяването на този вид вреди не могат да представляват препятствие за обезщетяването на увреденото лице.
НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ ПРИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ
• Така например обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от накърняване на доброто име и авторитета на религиозни организации, чрез публикации в медиите
– Решение № 206 от 26.03.2019г. на ВКС, ІІІ г. о. по гр. д. № 4762/2017г. – казусът „Свидетелите на Йехова в България“ срещу „Ню Медиа Груп“ АД, както и
– Решение № 274/18 от 18.03.2019 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 5120/2017 г. – казусът „Свидетелите на Йехова в България“ срещу „Скат” ООД
• В двете решения се прави извода, че няма основание да се изключи възможността да се присъди обезщетение и на представителя и последователя на религиозната организация.
• Съгласно общото правило на чл. 45 ЗЗД всеки правен субект има право да търси защита на накърнено свое субективно материално право, в това число и от обидни и клеветнически твърдения в средствата за масова комуникация, дори и да не е посочен лично като носител на засегнатото право. Същият следва обаче да твърди и докаже лични вреди, извън репутационните на самото юридическо лице, в чийто обхват са и тези на членовете му, които са пряка и непосредствена последица от деликта.
• В обобщение няма основание да бъде изключена възможността да се присъди обезщетение на юридически лица и в частност на религиозни организации за обезвреда на неимуществени вреди от изнесени чрез средства за масово осведомяване обидни и клеветнически твърдения, уронващи авторитета им.
ПРАКТИКА НА ЕСПЧ ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ НА ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ
• Константна е практиката на ЕСПЧ да присъжда обезщетения за неимуществени вреди на юридически лица с нестопанска цел и в частност на религиозни организации.
• Така например по дело Висш духовен съвет на мюсюлманската общност срещу България по жалба № 39023/1997 г. за нарушение по чл. 9 ЕКЗПЧОС гарантиращ свободата на религията, изразяващо се в необоснованата държавна намеса в организацията на религиозната общност;
• по дело Светия синод на Българската православна църква и други срещу България по жалби № 412/03 и № 35677/04 за нарушаване на правата по чл. 9 от Конвенцията;
• по дело Митрополитска църква на Б. и други срещу Молдова по жалба № 45071/99 за нарушение на чл. 9 ЕКЗПЧОС поради отказа на държавата да се признае църквата жалбоподател, за нарушение на чл. 11 ЕКЗПЧОС на свободата на сдружаване, както и за нарушение на чл. 13 от Конвенцията поради неосигуряване на правни средства за защита за получаване от национален орган на обезщетение поради нарушено право на свобода на религията;
• дело Свидетелите на Йехова в Москва срещу Русия по жалба № 302/02 за нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС за вреди от нарушение на правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ НА ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА ПРИЧИНЕНИ ОТ НЕЗАКОННИ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ В ПРАКТИКАТА НА СЕС
• В някои свои решения СЕС се е задоволявал с това да установи противоправните действия и бездействия, в резултат на които е настъпила неимуществена вреда /напр. засягане на доброто име и реноме/, като обезщетението се определя по справедливост – „ex aequi at boni“ т.е. без да се посочват конкретни критерии по които СЕС е използвал.
• Решение от 14 юни 1979 т., V/Комисия (18/78, EU:С71979:154, т.19) – СЕС стига до извода, че е достатъчно изплащането на символично парично обезщетение.
• Решение от 10 май 2006 г., Galileo International Technology/Комисия (Т-279/03, EU:Т:2006:121, т.63) СЕС стига до извода, че може да бъде предоставено непарично обезщетение.
• В други случаи СЕС не е присъждал обезщетение в конкретна форма, тъй като е приемал, че отмяната на неправомерния акт или самото установяване в съдебното решение, че е налице неправомерно поведение, може да представлява задоволително обезщетение по смисъла на член 340 ДФЕС – (Т-47/03, EU:Т:2007:207; Hochbaum и Rawesrr/Комисия (44/85, 77/85, 294/85 и 295/85, EU:С:1987:348, т.22).
Примерни критерии за обезщетяване на неимуществени вреди на юридически лица
Примерни критерии въз основа на които следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в хипотезите на нарушаване на правото на Европейския съюз от незаконосъобразни актове или противоправни действия/бездействия на държавата, претърпени от юридическите лица са:
• тежестта на констатираното нарушение;
• неговата продължителност;
• поведението на държавния орган;
• ефектът пред трети лица, който е породил незаконосъобразния акт или противоправното действие/бездействие на държавата;
• степента на засягане на фирмена репутация, несигурността при планиране и нарушението в нормалното управлението на дружеството, безпокойството и неудобството, причинено на членовете на ръководството на фирмата.
СЪДЕБНА ПРАКТИКА НА ВАС
Примери от съдебната практика намираме в:
• адм. д. № 2043/2022 г. на ВАС;
• адм. д. 2142/2020 на ВАС;
• адм. д. № 134/2024 г. на ВАС.
ИЗВОДИ
• Юридическите лица имат материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт.
• Субсидиарно прилагане на критериите за обезщетяване на неимуществени вреди причинени на физически лица – например чл.52 и ТР №1/2021 г. ОСГТК ВКС.